Шон Конъри

Шон Конъри – от бебешки сън в чекмеджето до Джеймс Бонд

… Семейството му било толкова бедно, че като бебе той спял в чекмеджето на скрина. Парите били кът – бащата работник във фабрика за каучук и шофьор на камион, майката припечелвала като чистачка. Откъде пари? Когато е само на 9 години пък, момчето работи по седем дни в седмицата като разносвач на мляко. Пробва десетки различни професии, за да стигне до театъра и киното и да спечели престижния „Оскар“ чак на 56-годишна възраст (роден е през 1930 г. в Единбург). Между другото – удостоен с рицарско звание лично от кралица Елизабет II на специална церемония. Към тази разнородна характеристика могат да се добавят още десетки щрихи и различни роли, все популярни, донесли му слава и знаменитост. И пари, разбира се, които като малък никога не е имал…
Шон Конъри. Сър Шон Конъри, шотландски актьор, първият, който изиграва прословутия британски шпионин Джеймс Бонд в поредицата от популярни по цял свят филми. Но за това малко по-късно.

Съдбата принуждава Шон да прави избор за бъдещия си житейски път. Тъй като се занимава активно със спорт, в един момент Конъри, доказва таланта си на футболист, и има шанса да подсили не кой да е, а футболния колос „Манчестър юнайтед“. Алтернативата – да подхване актьорския занаят. Той избира второто и по-късно признава, че никога не е съжалявал за избора си.
Когато е на 16 г., облича униформата на морски кадет от флота и дори подписва договор за 7-годишна служба. По здравословни причини обаче е уволнен предсрочно и съдбата го завръща отново в Единбург. Тук пробва различни занаяти, като се почне от спасител, мине се през шофьор на камион, дърводелец и полировач на ковчези, и дори гол модел на студентите от колежа по изкуствата в Единбург. Важното е отнякъде да падат пари. В онзи момент няма значение откъде.
Когато е на 21 г., се захваща като сценичен работник в Кралския театър в родния си град, а 2 години по-късно, тъй като има много добра фигура, дори става трети на конкурса „Мистър Вселена“ в Лондон. Изкуството не спира да го влече. За известен период от време е нает като статист в музикалното шоу „Саут пасифик“, където получава и една от водещите роли. По това време нараства интереса на Шон към класическата литература и той жадно поглъща страница след страница от произведенията на Джеймс Джойс, Марсел Пруст, Хенрик Ибсен, Бърнард Шоу.

През 1954 г. Шон се появява в два филма. В първия обаче е само в ролята на статист в тълпа от хора, а във втория е също в незабележима роля, играе полицай. Хроникьорите отбелязват, че първият му по-сериозен персонаж на големия екран е през 1957 г. във филма „Няма път назад“, където Конър се превъплъщава в героя Спайк. До знаменателната за него 1962 г. Шон се изявява в няколко телевизионни сериала, между които „Ана Кристи“, „Макбет“, „Ана Каренина“.

На практика 1962 г. преобръща творческия път на Конъри. Тогава той е на 32 и е предпочетен за ролята на тайния агент Джеймс Бонд в първата част от поредицата – „Доктор Но“ с режисьор Терънс Йънг и по романа на Йънг Флеминг. Още с появата първата част става ясно, че филмът ще има продължение, при това не само едно. Първият филм от продукцията превръща шпионските филми в хитови в световното кино. Шон в ролята на най-добрия таен агент на английските служби Ми 6 става веднага любим и разпознаваем герой в киното и естествено в медиите. Партнира му Урсула Андерс в ролята на Хани Райдър. Всъщност тази продукция със свръхскромен бюджет от едва 1 млн. долара (никой не е отчел точно всички приходи, но са много), поставя началото на една поредица от още 6 филма за агент 007, в които в главната роля е Шон Конъри. През 1963 г. излиза „От Русия с любов“, режисьор отново е Терънс Йънг. Бюджетът е вече 2 млн. долара, а приходите надхвърлят 80 млн. Любопитно е, че този филм е последният, който успява да изгледа американският президент Джон Кенеди. Както е известно, той бе застрелян в Далас на 22 ноември 1963 г. Изгледал е продукцията два дни преди смъртта си.

На следващата година се появява и третият филм с Конъри – „Голдфингър“, режисьор вече е Гай Хамилтън. Приключенията отново спират дъха на зрителя, както и в предните два филма, като прави впечатление, че бюджетът се покачва на 3 млн., а приходите скачат на 125 млн. долара. Лентата получава „Оскар“ за най-добри звукови ефекти.
„Операция Мълния“ е четвъртата част, тя излиза на екран през 1965 г. под режисурата на първия режисьор Терънс Йънг. Нов бюджет от 9 млн. долара и още по-големи приходи – близо 145 млн. И тази лента е удостоена с „Оскар“ – този път за най-добри специални ефекти. Джеймс Бонд манията вече овладяла света. Часовникът на агент 007, който той носи на ръката си в тази продукция, е продаден на търг за 100 000 паунда. Основната песен във филма пък е изпълнена от Том Джоунс.
През 1967 г. публиката вече се наслаждава на „Човек живее само два пъти“, режисьор този път е Луис Гилбърт. С бюджет от 10 млн. продукцията носи приходи от 110 млн. долара.

Четири години минават, преди да се появи следващата част с Шон Конъри – „Диамантите са вечни“, като на режисьорския „пулт“ се завръща Гай Хамилтън.
И най-дългата пауза в поредицата – през 1983 г. излиза седмата и последна част за агент 007 с Шон Конъри в главната роля – „Никога не казвай никога“. Режисьор за първи път е Ървинг Киршнер, а заедно с Конъри на екран гледаме още Ким Бейсинджър и Роуън Аткинсън. 36 млн. вече е бюджетът на тази продукция, приходите надхвърлят 160 млн.

Тук е мястото да кажем, че и след Шон Конъри като Джеймс Бонд филмите за агент 007 продължават. Заснети са повече от 20 продукции, като в ролята на тайния агент се появяват Джордж Лейзънби (в един филм), Роджър Мур (в 8 филма),Тимъти Долтън (в 2 филма), Пиърс Броснан (в 4 филма) и накрая Даниел Крейг – в 5 филма: „Казино Роял“, „Спектър на утехата“, „Координати: Скайфол“, „Спектър“ и „Смъртта може да почака“. Рекорден е бюджетът на последния филм – от 2021 г., който е 250 млн. долара. Приходите са 780 млн. долара.
Но да се върнем към Шон Конъри. Тази поредица за Бонд определено му носи и слава, и пари. Но това съвсем не изчерпва творческия път на големия актьор. Той прави успешна роля в трилъра на Алфред Хичкок „Марни“ от 1964 г. – в ролята на Марк Рътланд, във военния филм „Могилата“ от 1965 г. (Шон е в ролята на Джо Робъртс) на режисьора Сидни Лъмет, в криминалето по Агата Кристи „Убийство в Ориент Експрес“ от 1974 г. (Конъри играе полк. Арбетнът), „Шотландски боец“ от 1986 г. , по-късно и „Шотландски боец 2“ от 1991 г. (вж. отделно филмографията на актьора).

Шон се появява заедно с Крисчън Слейтър и в едно също знаменито филмово заглавие – „Името на розата“ по едноименния роман на гениалния Умберто Еко. Режисьор е Жан-Жак Ано, а историята от 14 век се завърта в един манастир, в който са извършени мистериозни убийства. Шон е монахът Баскервил. 17 млн. е бюджетът на продукцията, приходите надхвърлят 80 млн. Филмът е излъчван многократно и у нас.
Идва 1987 г., в която Шон Конъри най-после получава „Оскар“. Призът е за най-добра второстепенна роля във филма на режисьора Брайън Де Палма „Недосегаемите“.
Криминалната драма разкрива историята около вкарването в затвора на световноизвестния мафиот Ал Капоне. Публика и критика са във възторг от лентата и естествено от играта на Шон Конъри, макар той да не е в главната роля, а се превъплъщава в образа на неподкупното ченге Малоун. Любопитно е, че когато го питат как приема високия приз, Шон откровено отговаря, че повече би се зарадвал, ако спечели US Open по голф… Естествено освен „Оскар“ Конъри има награди „Златен глобус“, БАФТА и др.
И в един от филмите за легендарния Индиана Джоунс виждаме Шон – годината е 1989-а, продукцията е „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ на знаменития режисьор Стивън Спилбърг. Тук Конъри се превъплъщава в ролята на Хенри Джоунс старши, бащата на Индиана.

Българската телевизия многократно е излъчвала един любим филм с Шон Конъри – „На лов за Червения октомври“. В този трилър на Джон Мактиърнън актьорът влиза в ролята на капитан Рамиус. В продукцията на екран е още Алек Болдуин (в ролята на Джак Райън).
Кариерата на Шон в киното приключва през 2003 г. с продукцията „Лигата на необикновените“ на режисьора Стивън Норингтън. В него гледаме Конъри като Алън Куотърмейн.
Критиката обикновено мотивира успеха на Конъри на големия екран с факта, че той като личност е изграден перфекционист, гледа на работата си в киното като на нещо изключително сериозно и отговорно, много е взискателен и към колегите си. Може би това е и причината да откаже някои доста съблазнителни роли, които биха поласкали всеки друг актьор, при това в доста касови продукции. Конъри например отхвърля предложението за ролята на Архитекта в „Матрицата: Презареждане“ и „Матрицата: Революции“, не иска да се снима и като Гандалф във „Властелинът на пръстените“, както и в телевизионния сериал „Шогун“, в която ролята се поема от Ричард Чембърлейн.

В целия си живот Конъри е предпочитал да избягва появата си в пресата, държал се е дистанцирано с медиите, въпреки техния интерес към него. В личния си живот той е пример за постоянство и брачна вярност. Има един първи брак с актрисата Даян Силенто. Женят се през 1963 г., но 10 години по-късно се развеждат. Имат един син.
През 1975 г. Конъри се жени за френската художничка Мишлин Рюкброн, с която остава до смъртта си през 2020 г. С нея нямат деца.
Извън киното остава неговата изключително голяма любов към голфа, която, между другото, споделя и втората му съпруга.