Питър Койот

Питър Койот – от анархизма до дзен будизма и киното

… Може ли да си член на анархистично формирование, а след време да станеш последовател на дзен будистката философия?
Някои навярно ще отговорят прибързано не, тъй като двете философии са доста различни. Когато става дума за един американски актьор обаче, това е възможно. Актьорът е Питър Койот, име, добре познато на любителите на киното и чиято житейска, пък и творческа съдба, преминава през немалко перипетии. Достатъчно е да кажем, че Питър се озовава в киното, чак когато е навършил 39 години. Дотогава немалко негови колеги вече носят титлата звезда. Е, той може да не е мегазвезда, но пък има роли, които разкриват таланта му – както в киното, така и на театралната сцена, и на телевизионния екран.

Вярно е още, че той може да бъде разпознат от феновете си и извън киното, театъра и телевизията. Може да го видите през уикенда да мята въдицата си за риболов, да върти волана на джипа си в поредната офроуд надпревара, да прави интересни снимки сред природата, да пее и да подрънква на китара с леко дрезгав глас. Таланти…
Зрителите, които следят по-отблизо американското кино, безспорно ще свържат името на Койот с една знаменита продукция, счупила приходите в бокс офиса. Става дума за легендарния научно-фантастичен филм „Извънземното“ на Стивън Спилбърг от 1982 г. Тогава Питър е вече в зряла възраст, на 41 г. Лентата със скромен бюджет от 10 млн. долара само за няколко сезона носи приходи от близо 800 млн.! Филмът е уж за деца, но привлича и възрастната аудитория. Няма да сгрешим, ако кажем, че това е един от най-вълнуващите и магични филми в историята на световното кино. В основата на сюжета е залегнало приятелството на малкия Елиът с извънземно същество, което момчето, сестра му и брат му крият и на което искат да помогнат да се върне у дома. Любопитни случки, любов, приятелство, семейни отношения – това, прибавено към великия майстор на режисурата Стивън Спилбърг обяснява успеха на продукцията, която и до днес се гледа с интерес.

И понеже споменахме в началото за перипетиите в живота на Койот, ще върнем малко лентата към детството му и към юношеските години. Питър е роден през 1941 г. , а когато е на 25 г., завършва английска литература в колеж, където добива бакалавърска степен. В Сан Франциско записва творческо четене в университета, за да стане магистър. По това време се включва в провокативна театрална трупа, която изнася представления на улицата. Тези постановки обаче често са с политически характер и не се харесват на управниците. Полицията пък гони актьорите, тъй като си позволяват да играят театър в парка, за което нямат разрешение. Често артистите попадат и в ареста. С тази трупа Питър не само играе, но пише сценарии и в същото време е и режисьор.

Любопитен факт е, че когато е на 27 г., Койот основава анархистичната група „Дигърс“. Нейната дейност е насочена към осигуряване на подслон, храна и медицински грижи за пришълците в Калифорния. По-късно тази група създава цяла верига хо тихоокеанското крайбрежие на Щатите. След няколко години обаче Питър „сменя религията“, както се казва, и се увлича по философията на дзен будизма. Дори пише книги в тази насока. В продължение на няколко години пък е шеф на Калифорнийския съвет за изкуство.
В киното Койот дебютира през 1980 г. във филмите Die Laughing и Tell Me A Ridle. Ролите му там обаче остават незабелязани, за разлика от ролята му на Кийс в „Извънземното“, за което вече споменахме. Продукцията е култова не само за зрителите, но и за критиката, за което свидетелстват и 9-те номинации за „Оскар“. От тях филмът печели 4 статуетки – за оригинална музика, за визуални ефекти, за аудио ефекти и звук. В лентата участва Дрю Баримор, която тогава е на 7 г. Гледаме още Хенри Томас и Дий Уолъс.
Лаври актьорът обира за участието си в един друг шедьовър – романтичната драма „Горчива луна“ на режисьора Роман Полански от 1992 година. Любов, страст и музика на знаменития Вангелис. Няма какво да се добави.

Койот има повече от 100 продукции в киното и телевизията. С Глен Клоус гледаме Питър в „По острието на бръснача“ (той е по-ранен, от 1985 г.,), „Сфера“ от 1998 г. с Шарън Стоун и Дъстин Хофман, „Иронии на съдбата“ от 1999 г. с Харисън Форд, „Ерин Брокович“ от 2000 г. с Джулия Робъртс. (вж. отделно филмографията на актьора).

За участието му в сериали можем да споменем още „4400“, The Inside, Commander in Chief и др.
Що се отнася до светската преса, тя отбелязва сравнително скромно факта, че актьорът е баща на две деца – от първата си съпруга Айлийн Иуинг и от втората Мерилин Маккан. Третият му брак също приключва с развод – със Стефани Плийт.