Мишел Галабрю

Да си полицай в Сен Тропе? Може, ако си Мишел Галабрю

… Може ли през лятото да хващаш загар на плажа, да се плацикаш от време навреме в приятната морска вода, да се радваш на привлекателните женски тела край теб и изведнъж… да ти хрумне идея, която да ти донесе немалко пари?
Отговорът е да, може. Става дума за известния френски режисьор Жан Жиро и случката на плажа съвсем не е измислица. В един слънчев летен ден Жиро релаксира в Сен Тропе. Влиза да се къпе и когато се връща на хавлията си, е неприятно изненадан – някой му е задигнал видеокамерата. Както си му е редът, режисьорът се жалва в местното полицейско управление. Ченгетата там обаче нехайно вдигат рамене и му заявяват, че нямат намерение да се занимават с подобни дребни неща. И тук идва проблясъкът. Жиро намисля да създаде филм, в който да се надсмее над полицаите от Сен Тропе. Какъв е резултатът? Знаменитият филм „Полицаят от Сен Тропе“, последван и от няколко продължения. Легендарни и те, като се има предвид, че в тях главната роля се изпълнява от неповторимия Луи дьо Фюнес. Но има и още един велик актьор – комикът Мишел Галабрю…

Защо започнахме с този филм ли? Защото комедията от 1964 г. наистина прави фурор по киноекраните в Европа, а и по света. Подобен хумор, при това с участието на звезди, не се среща толкова често. Всъщност както и в последвалите части от поредицата, хуморът е жив и непринуден и се дължи както на ситуациите, в които попадат героите, така и на диалога, и разбира се – на изключителната игра на главните персонажи. А те са провинциалният полицай Людовик Крюшо (в ролята Луи дьо Фюнес), командирован в курорта Сен Тропе, неговият шеф старшина Жербер (в ролята Мишел Галабрю) и дъщерята на Крюшо – младата и красива Никол (в ролята младата Жьоновиеф Гра). Случките не могат да бъдат разказани, те са много, занимателни, непредвидени, а хуморът лъха почти от всяка картина. Създаден преди немалко десетилетия, този филм и днес се гледа с наслада…

Може би тук е мястото да споменем и малко повече за втория централен персонаж в тази продукция и в последвалите продължения – все така занимателни, причудливи и комични. Когато през 2016 г. Мишел Галабрю напуска този свят на 93 г., кинолюбителите във Франция потъват в скръб. Защото той е един от идолите на френското кино. И тук има един интересен факт. Родната публика го познава най-вече от филмите в партньорство с Луи дьо Фюнес и от поредицата за полицаите от Сен Тропе, както и с още няколко по-популярни в България заглавия, които ще споменем. Но малцина знаят, че този много добър актьор има в богатата си филмография 317 филма, от които в 28 играе самия себе си!

Мишел е роден през 1922 г. в Мароко, пълното му име е Луи Мишел Едмон Галабрю. Баща му е преподавател в националния институт на Франция „Пътища и мостове“, а младокът от малък има една единствена мечта – да стане футболист. Е, не я сбъдва, за радост. Вместо да гони топката, Галабрю записва в Париж националната академия за драматично изкуство и като млад актьор през 1950 г. е приет в трупата на най-известния национален театър „Комеди Франсез“, където излиза на сцената в класически пиеси.

Дебютът му на големия екран е през 1951 г. във филма на режисьора Жан Девевр „Жена ми, кравата ми и аз“. Шест години по-късно Галабрю напуска „Комеди Франсез“ и се появява на сцената на различни по-малки театри, като съчетава това с незначителни роли в киното. През 1962 г. гледаме Мишел във филма на Ив Робер „Бутонна война“, за който режисьорът получава наградата „Жан Виго“. След това иде „Приготвено с масло“ от 1963 г. на режисьора Жил Гранжие и през 1964 г. хитът, за който вече стана дума – „Полицаят от Сен Тропе“.

И макар понякога критиката до твърди, че не всички продължения от поредицата са еднакво стойностни, те така или иначе се приемат въодушевено от зрителите, които се радват на любимите си герои. Става дума за филмите „Полицаят в Ню Йорк“ от 1965 г., „Полицаят се жени“ от 1968 г., „Полицаят се пенсионира“ от 1970 г., „Полицаят и извънземните“ от 1979 г. и „Полицаят и полицайките“ от 1982 г.
През 1972 г. на екран се появява комедията „Пожизнена рента“ с участието на Мишел Галабрю, Жерар Депардийо и други известни френски актьори. Режисьор е Пиер Черния, а сюжетът е доста любопитен. Действието се развива през 1930 г., когато 59-годишен ерген от Сен Тропе отдава дома си на пожизнена рента. С него сключват договор хора, които вярват, че са направили отлична сделка, тъй като собственикът няма да живее дълго и имотът ще остане техен. 20 години по-късно обаче ергенът и жив и здрав и пращи от енергия, въпреки непрестанните опити на наемодателите да се отърват от него…

На родната публика Мишел е известен още с ролите си в „Малкият гмурец“ от 1968 г., „Джо“ от 1971 г., „Скъперникът“ от 1980-а отново с Луи дьо Фюнес, „Нашата история“ от 1984 г., „Бел епок“ от 1992 г. и др. (вж. отделно филмографията на актьора).
През 1998 г. заедно с Жерар Депардийо и Летисия Каста големият Галабрю се снима в „Астерикс и Обеликс срещу „Цезар“ в ролята на Абранакурсикс.

За ролята на Жозеф Бувие във филма на режисьора Бертран Таверние „Съдията и убиецът“ Мишел Галабрю е удостоен с престижната кинонаграда „Сезар“ за най-добър актьор.