Клаудия Кардинале

Клаудия Кардинале – сексапил, очарование и невероятен талант в едно

… Тя е Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Подобно на други големи кинозвезди е идвала в България, при това неведнъж.
Обявена е за сексидол и невероятно красива и привлекателна жена.
Печели първата си корона за красота през 1955 г., когато е на 17.
Мъжете в родния й Тунис са я заглеждали още като тийнейджърка, затова и титлата й на Мис идва дори без да се е явявала на конкурс.
Признава в интервю за БНТ, че като малка е била… грозна, за разлика от красивата си сестра.
Казва още, че едното й дете се появява на бял свят след изнасилване. Не се срамува да го признае.
И е може би единствената жена в света, отказала да се гушка с мъжкия секскумир на киното Марлон Брандо.
На нейно име има кръстена улица в Тунис.
Да, тя е единствената и неповторима Клаудия Кардинале!

Дали заради горещата африканска кръв, дошла от родното й място, дали от сицилианския й произход, но и 80 и повече години след нейното раждане тя все още е женствена и магнетична. Когато я обявяват за най-красивата италианка в Тунис, като награда я изпращат на филмов фестивал във Венеция. Тъй като е още малка, пътува за там с майка си, а когато се появява по бански костюм, коленете на мъжете се разтреперват. Не само това, тя веднага лови окото на режисьори и кинематографисти с излъчване и чар. Заваляват и предложения за снимки в киното. Оттук тръгва магистралата, която красивата италианка проправя в света на Седмото изкуство.
И понеже вече стана дума за българската следа, която оставя неповторимата актриса, тук е мястото да кажем, че тя за втори път посети страната ни през есента на 2015 г. за премиерата на българския филм „Имало едно време един уестърн“. Режисьор на продукцията е Борис Десподов. Визитата й естествено не бе случайна – в тази лента Кардинале изпълнява главната роля, като играе самата себе си. Във филма интригата се заплита около съдбата на българката Мила, която бяга от жестокия си и садистичен съпруг, за да попадне на срещата с Клаудия Кардинале и да започне да работи за нея. Приятелството между двете жени прави историята интересна и вълнуваща.
Хубаво е, че през февруари 2023 г. този наш филм бе излъчен два пъти в огромния културен център в Ню Йорк – Музея на модерното изкуство.

Малко не спазваме хронологията, но пак се връщаме към началото. Когато заваляват предложения за кино, първоначално Клаудия се дърпа – просто не й се занимава с това. Налага се баща й да се намеси и да я убеди да опита творчески път на големия екран. Тя не само опитва, а и се превръща в звезда – на италианското, на френското, на американското кино. Става така, че в дългия си живот на екрана, на който я гледаме в близо 180 филма, Кардинале привлича вниманието на велики режисьори като Фредерико Фелини и Лукино Висконти, на Луиджи Коменчини, а нейни партньори са едни от най-големите мъжки имена в това изкуство като Марчело Мастрояни, Ален Делон, Хенри Фонда, Жан-Пол Белмондо, Бърт Ланкастър и др. Е, няма как да си в тяхната компания и да не си голям…

Хроникьорите твърдят, че Клаудия става известна още с първата си поява на големия екран. Това се случва през 1958 г., когато тя е на 19, и се появява в ролята на Кармелина в комедията на режисьора Марио Моничели „Неизвестни извършители“. Още тогава привлича вниманието на критици и публика. На следващата година гледаме красивата италианка в още два филма – „Първата нощ“ на режисьора Алберто Кавалканти и „Заплетен случай“ на Пиетро Джерми. Големият Лукино Висконти я кани за ролята на Джинета в своята драма „Роко и неговите братя“ от 1960 г., в който, според други киномани, въпреки малкото й реплики блясва нейната звезда на голяма актриса, още повече че тя се среща на екрана с Ален Делон. Филмът е съвместна продукция на Италия и Франция. Лентата е черно-бяла и макар да има немалко проблеми с тогавашната цензура, постига големи финансови успехи в Италия.

През 1963 г. идват две нови големи роли на Клаудия. Едната във филма „Гепардът“ на Висконти, в която италианката е Анджелика Седара и Бертиана, а другият е знаменитият шедьовър „Осем и половина“ на Фелини. В него Кардинале възпроизвежда митологичния образ на Музата.
В „Гепардът“ Кардинале отново се среща на екран с Ален Делон, този път и с Бърт Ланкастър, а след втория филм Клаудия вече е световноизвестна звезда на киното, която може да се мери със Софи Лорен и Джина Лолобриджида.
Сред холивудските й превъплъщения не можем да пропуснем уестърна на режисьора Ричард Брукс „Професионалистите“ от 1966 г. В него Клаудия си партнира отново с Бърт Ланкастър. Сюжетът заплита интрига с наемането на четирима наистина професионалисти, които трябва да освободят съпругата на милионер от Тексас, попаднала в ръцете на мексикански бунтовници. Макар разказът донякъде да е класически, лентата е интересна, а превъплъщенията на актьорите – подобаващи напълно за жанра, който, между другото, допада много и на Кардинале. Следващата й роля в уестърн е в хитовата продукция на режисьора Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“ от 1968 г., където гледаме италианката в ролята на Джил Макбейн. На екран са още Хенри Фонда и Чарлс Бронсън.
Въпреки успехите си в Холивуд италианката се завръща на Стария континент и се появява в партньорство с Алберто Сорди в „Едно момиче в Австралия“. Съвсем резонно (предвид изкусителната й визия, разбира се) е превъплъщението й в ролята на проститутка и тази роля й носи немалко престижни награди.

С немския актьор Клаус Кински гледаме Клаудия в един малко странен, но пък добър филм, приключенската драма „Фицкаралдо“ на режисьора Вернер Херцог. Това е името, което перуанските индианци дават на меломана Браян Суини, който пък е осенен от екстравагантната идея в средата на джунглата на Перу да построи сцена за своя любим изпълнител Енрико Карузо. Ролята на Фицкаралдо е поверена на Клаус Кински, а неговата любима Моли е Клаудия Кардинале. В подобни нелеки роли Кардинале се изявява още в „Червената палатка“ и „Аудиенция“ от 1971 г., „Кожа“ от 1981 г. и др. (вж. отделно филмографията на актрисата).
Естествено е с такива значими успехи и наградите на Клаудия да не са малко. През 1984 г. на фестивала във Венеция тя взема приз за най-добра женска роля за превъплъщението си в Кларета на режисьора Паскуале Скуитиери. Тя е носителка на 4 награди „Давид на Донатело“, популярни като италианските Оскари, притежава и 4 сребърни ленти, призове на филмовите журналисти в Италия. През 1993 г. тя е удостоена с почетна награда „Златен лъв“, а на фестивала в Берлин през 2002 г. прегръща и приза „Златна мечка“. През 1995 г. има и френски орден.

Когато и днес я питат колко мъже е имала в живота си, Кардинале е скромна и отговаря, че е само един – неаполитанският режисьор Скуитиери, за когото стана дума, и с когото тя прави десетина филма. Но пък не крие, че от малка е харесвала Марлон Брандо и може би е единствената известна жена, отказала да прави секс с него.

Освен отдадеността на киното италианката е и обществено ангажирана личност. Бори се активно за правата на жените и е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО, участва и в редица благотворителни кампании. Има две деца – дъщеря Клаудия и син Патрик.
Завършваме с едно признание на Клаудия, което добавя още нещо към нейния характер: „Аз съм свободна. Аз съм нормална. Нямам охрана, обичам хората и се разхождам сама… Да, работила съм с много красиви мъже. Но винаги съм била независима и никога не се омъжих…“