Жан Габен

Жан Габен – голям актьор и доблестен боец

Казват, че той може да изиграе всякакви роли. И го е правил. Тръгва от френското кино и естествено стига до Холивуд. В началото на кариерата си твърди, че дори мрази киното. Пробва се в различни професии, но накрая генът си казва думата. Освен с гениалните си превъплъщения на големия екран е известен и със страстната си любов към една емблематична актриса. Става дума за Марлене Дитрих. Той е френският актьор Жан Габен.
За разлика от много известни световни актьори е трудно за него да се каже коя роля се е превърнала в емблема на творчеството му. Или в емблеми. Има и много успешни, и много неуспешни роли. При него пътят към световната слава е труден. Роден е през 1904 г. в Париж и освен велик актьор, носител на престижната награда „Сезар“, е и славен боец от френската армия, кавалер на Ордена на почетния легион. Когато умира на 72 г., тялото му е кремирано и прахът му е разпръснат в морето с подобаващи почести от палубата на военен кораб.

Понеже стана дума за ген, започваме от това. Макар родителите му да са треторазрядни актьори, явно в кръвта и на двамата, а и на техния наследник тече доза любов към изкуството. Майката и таткото на малчугана изнасят сценки в задимени и опушени кафенета, в които едва ли има някой, който да ги оцени. Казват обаче, че баща му често си репетирал ролите пред огледалото у дома, а това няма как да не е впечатлявало малкия Жан.
Габен определено не е сред прилежните ученици, затова и още на 14 г. напуска школото и търси начини да се издържа сам, още повече че е в конфликт с баща си. Пробва се в различни професии, все далеч от киното - опитва да продава автомобили, тренира мускули в стоманолеярството, става и пътен строител. В един момент все пак се сдобрява с баща си, който пък го урежда като статист в едно театрално кафене. От 1925 до 1927 г. Габен пробва гласовите си данни и е певец в пътуваща трупа, която гастролира и извън Франция. Щастието му се усмихва и попада в „Мулен Руж“, където вече е оперетен изпълнител, а това явно му се отдава. Годината е 1929-а.
Постепенно кариерата на Жан се насочва към киното. Има роли в 3 филма от 1930 – 1931 г., в които не блести с нищо. Става дума за „На всеки може да му провърви“, „Глория“ и „Забавленията на ескадрона“. Таланта му на актьор за големия екран всъщност открива френският режисьор Жюлиен Дювивие. Той прави три филма с участието на Габен, който там се превъплъщава в представител на работническата класа. Става дума за филмите „Знаме“ от 1935 г., „Славната компания“, също от 1935-а, и „Пепе Ле Моко“ от 1937 г. За този период казват, че ролите му са напълно еднотипни, донякъде стандартни и описват личности с неувяхваща вяра в доброто.

Следват роли при друг френски режисьор – Жан Реноар, където Габен се появява в продукциите „На дъното“ и „Великата илюзия“ от 1937 г., „Човекът звяр“ от 1938-ма. В последния филм, екранизация по великия Емил Зола, Габен играе ролята на машиниста Жак Лантие.
С режисьора Марсел Карне пък Габен има роли в романтичните класики „Кеят на мъглите“ от 1938 и „Денят се ражда“ от 1939 г. Кинокритиците отбелязват, че в тези роли Жан Габен като че ли не влага никакво усилие. Те обясняват този факт с това, че актьорът всъщност играе сам себе си и не му се налага да се превъплъщава. Това пък се оказва плюс, защото той играел пред камерата съвсем естествено, без да позира. Героите му обикновено са самотници, тъжни, но горди в същото време, здрави, достойни, а такива персонажи често предизвиквали положителни отзиви сред критиката. През 1941 г. пък Жан се снима в продукцията „Буксири“, където се превъплъщава в образа на честния моряк капитан Андре Лоран.

Що се отнася до кариерата на Жан Габен в САЩ, тя не тръгва по вода. Току-що заснел два неуспешни филма, Жан получава призовка за армията и постъпва в дивизията на генерал Ле Клерк от армията на Де Гол. Уволнява се от армията през 1945 г.
Казват, че повратна точка в кариерата му се оказва филмът „Не пипай мангизите“ от 1954 г. на режисьора Жак Бекер. Лентата е екранизация на полицейския роман на Албер Симонен. Всъщност за тази продукция интересен факт е, че Жан Габен нарушава обета си да не играе отрицателни роли и се превъплъщава в образа на гангстер. Справя се перфектно с ролята си, защото наистина е голям талант. Хроникьорите отбелязват, че макар да не е особено красив, той има мъжествено излъчване, горда осанка и изключителен тембър на гласа. Някои твърдят, че именно поради тези му мъжки качества пламва и страстната любов между Габен и легендарната немска актриса Марлене Дитрих. И тази любов преминава през много трусове и перипетии, но Марлене до края на живота си твърди, че остава лудо влюбена в Жан, дори след неговата смърт, когато пък се провъзгласява за негова вдовица…

Между другото, за разлика от Габен, Дитрих е сред най-скандалните звезди на световното кино. Тя се слави освен с екранните си превъплъщения така и с многобройните си любовни връзки и с мъже, и с жени, дори по време на брака си. Интересното е какво точно е провокирало нейния интерес към френския актьор. Но пък е пословично, че именно връзката с Габен я превръща от кръшкачка в… примерна домакиня. Тя помага на французина да се устрои в Лос Анджелис във времето, в което той бяга от немската окупация на Франция. Дали е случайна първата им среща, или не, няма такова значение, а според светската преса двамата се залюбват и поради характерните си гласове – той с мъжкарския тембър, тя с изключително съблазнителния си глас, на който никой истински мъж не би устоял. И чудото става – Марлене се превръща в готвачка с бяла престилка, която мисли само и единствено как да задоволи кулинарните капризи на половинката си. Габен пък е доста ревнив и ужасно се дразни, че Марлене е постоянно заглеждана от мъжете. Твърди се, че в пристъпи на ярост не само я е заплашвал, а я е и удрял. След известни години на раздяла двамата отново се събират и се снимат заедно във филма „Мартин Руманяк“. Лентата обаче е провал, а това кара Жан Габен да постави въпроса ребром – тя или се развежда с официалния си съпруг, или той я изоставя. Късат завинаги, след което Жан се жени за манекенката Доминик Фурие, от която има три деца.
Тук е мястото да отбележим, че преди това той има още два брака зад гърба си. Първата му сватба е с Габи Бисе, с която са заедно 5 години. 6 години пък изтрайва бракът му със Сюзан Мошен, от която има две деца.

И понеже вече стана дума за подвизите му на фронта, да уточним – Габен участва в движението на генерал Де Гол за освобождението на Франция. За проявени на фронта в Северна Африка смелост, чест и доблест е отличен с военен медал и кръст. Участва и в освобождението на Париж, където влиза, качен на танк, а в прегръдките му се хвърля Марлене Дитрих.
Жан Габен е приятел на генерал Де Гол, който е президент на Франция от 1958 до 1969 г., а Габен се превъплъщава сполучливо в неговия екранен образ. Това става във филма „Президентът“ от 1961 г.
Сред другите интересни продукции с Габен са историческият филм „Наполеон“ от 1955 г. и естествено „Клетниците“ от 1957-ма по романа на Виктор Юго. Тук Жан играе ролята на Жан Валжан.

Всъщност във филмите си през годините Габен доказва, че може да играе всичко еднакво добре – и гангстер, и полицай, и каторжник, и работник, и селянин, и художник, и адвокат, и какво ли не още…
Последните му големи филми са „Сицилианският клан“ от 1969 г., „Котката“ от 1971-ва, „Аферата Доминичи“ от 1973 г., „Двама мъже в града“ от 1973 г. (тук си партнира с друга легенда – Ален Делон), „Присъдата“ от 1974-та и „Светата година“ от 1976 г. (вж. филмографията на актьора отделно).
Любопитното е, че преди смъртта си през 1976-а той се връща отново към старо свое амплоа – пеенето, и дори записва популярни шансони през 1975-а. Уплътнява времето си и с рисуване. Може да си го позволи, тъй като вече е некоронован киноимператор на Франция… Което не му пречи да заяви: „Най-голямото утешение в живота е доброто“…