Дъстин Хофман

Дъстин Хофман – дебют на 30, но какъв! Малкият голям неудачник

… Да, той дебютира в голямото кино, чак когато е на 30 години. Прави го след куп неудачи и опити да пробие в света на Седмото изкуство, но навсякъде среща спънки. Не го одобряват заради вида му, заради ниския му ръст донякъде, а според други разбирачи и поради факта, че няма никакви актьорски заложби. Е, времето опровергава тези „специалисти“ и точно времето е онова, което го превръща в една от легендите на американското кино. Актьор с изключителни заложби и талант, пресъздал различни типажи, между които и сериозни, и комични – все със същия успех…
Той е Дъстин Хофман, наречен от някои малкият голям неудачник. Защо ли? Ами защото е висок едва 167 см и по нищо не прилича на мускулестите мачовци от Холивуд. И защото като малък наистина никога не му е вървяло. Заради външния му вид деца и съученици му се подиграват, на всичко отгоре момчето страда от дислексия, която още повече го превръща в комплексар. Да не говорим, че когато записва школа по драматично майсторство, се отказва, защото според преподавателите никога няма да стане актьор. Ирония на съдбата…
Роденият през 1937 г. в Лос Анджелис актьор е син на скромен и беден бръснар. За да заработва повече пари за семейството, бащата се преквалифицира в агент за дистрибуция на мебели. Всъщност в рода майката на Дъстин е човекът, който го подтиква към света на изкуството, макар самата тя да не е убедена, че детето й има талант за актьор. Така или иначе, майката е човек на духа, добра пианистка е, освен това обича киното. Може би на фона на тези факти е учудващо, че именно бащата го записва в първата актьорска школа, която Хофман всъщност така и не завършва заради подигравките и негативното отношение. Така че бъдещият голям киноталант трябва да се бори сам и да търси пътя към успеха. На всичко отгоре при тези неудачи в търсене на професия младият Дъстин трябва да пробва различна работа. Хроникьори отбелязват, че е печелил пари като келнер, барман, работник в печатница, продавал е играчки в детски магазин, бил е касиер, бил е известно време обслужващ персонал и в психиатрична клиника. В един по-късен етап от живота си, вече успял в киното, той споделя, че този ранен период му е дал много ценен житейски опит.

И понеже вече стана дума за късния му дебют, стигаме и до него. В трудните за Дъстин години той все пак успява да пробие в няколко театрални постановки на Бродуей с незначителни роли. В една от тях обаче Дъстин е забелязан от режисьора Майк Никълс. Става дума за пиеса, в която бъдещият голям актьор изпълнява ролята на нацист травестит, гърбав и доста грозен. Става така, че Никълс кани Дъстин Хофман за главната роля във филма „Абсолвентът“. Това се случва през 1967 г., когато Хофман е на 30 г. Какво става обаче? Ами става това, че в този добър филм като краен резултат блясва с пълна сила талантът на „неперспективния“ Дъстин Хофман! Макар да играе ролята на 21 годишно невръстно момче, актьорът така блестящо се справя с превъплъщението, че критика и зрители са единодушни – продукцията е добра, актьорската игра е на ниво. Сюжетът в тази психологическа драма отвежда зрителите в един любовен четириъгълник. 21-годишният младеж (героят на Дъстин е Бенджамин Брадок) е съблазнен от опитната и изкусителна съпруга на крупен бизнеспартньор на баща му – г-жа Робинсън (в ролята – Ан Бранкофт). Възелът се заплита много, когато младежът се влюбва в дъщерята на семейство Робинсън – красивата и млада Илейн (в ролята – Катрин Рос). Така или иначе, творението на режисьора Майк Никълс получава 7 номинации за „Оскар“, сред които и най-престижната – за най-добър филм. Хофман е номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля, за „Златен глобус“ в същата категория, награда БАФТА за най-добър дебют и награда „Златен глобус“ за изгряваща звезда! Отделно „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура получава Майк Никълс. Признание отвсякъде! 30-годишният актьор доживява своя звезден миг – той вече е познат на мнозина, по улиците го спират и му искат автографи, а вратите се отварят широко пред него за света на голямото кино.

Логично следват три нови успешни заглавия – „Среднощен каубой“ от 1969 г. на режисьора Джон Шлезинджър (тук Дъстин и другият главен герой Джон Войт са номинирани за „Оскар“ за главна мъжка роля, а продукцията взема „Оскар“ за най-добър филм и най-добра режисура), „Сламени кучета“ на режисьора Сам Пекинпа от 1971 г. и „Цялото президентско войнство“ на Алън Пакула от 1976 г. (изпълнители на главните роли са Дъстин Хофман и Робърт Редфорд).
Поредния си голям удар актьорът прави във филма на режисьора Робърт Бентън „Крамър срещу Крамър“ от 1979 г., излъчван и у нас. В тази семейна драма Хофман изпълнява ролята на Тед Крамър и това превъплъщение му носи „Оскар“ за най-добра мъжка роля и „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма. „Оскар“ взема и другата главна героиня в продукцията Мерил Стрийп. Тя изпълнява ролята на съпругата на Тед Крамър. Двамата се разделят и майката започва битка за правата над малкото си дете.

И понеже вече стана дума за уникалните способности и талант на Дъстин, обръщаме внимание на филма „Тутси“, също добре познат и обичан у нас. Комедията от 1982 г. е на режисьора Сидни Полак и с участието на Джесика Ланг. За тази продукция може да се пише много, защото, обърнете внимание, тя получава 25 награди от различни институции и още 22 номинации! Във филма Великият Дъстин Хофман изпълнява и ролята на жена, при това му се получава повече от добре. Той е номиниран за „Оскар“ за най-добра мъжка роля, получава награда за най-добър актьор от Бостънското общество на филмовите критици, награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля, награда „Златен глобус“ за най-добър актьор в мюзикъл или комедия, награда за най-добър актьор на Националното дружество на филмовите критици и награда за най-добър актьор на Нюйоркския кръг критици. Какво повече?...
Втори „Оскар“ и отново „Златен глобус“ актьорът прегръща за филма на режисьора Бари Левинсън „Рейнман“ от 1988 г. с участието и на Том Круз.

Разбира се в този порядък на мисли могат да се изброят още много заглавя с Дъстин Хофман, сред които задължително е да се отбележат ролите му в „Запознай ме с вашите“ от 2004 г., „Запознай се с малките“ от 2010 г., „Зараза“ от 1995 г., „Сферата на Левинсън“ от 1998 г., „Хук“ на режисьора Стивън Спилбърг от 1991 г., „Жана д’Арк“ и др.(вж. отделно филмографията на актьора).
Сега малко извън професията. Според светски хроникьори Дъстин Хофман е сред малкото знаменити актьори, които обичат често да се показват със семейството си. А Дъстин го прави редовно, без да се притеснява от нищо. Той има шест деца от две съпруги. Първо е женен за танцьорката Ан Бърн, с която са заедно 11 години. Актьорът осиновява дъщеричката на Ан, а после имат още една дъщеря. Вторият му брак е с Лиса Готсеген, адвокат по професия, като семейството има две момичета и две момчета.

И въпреки че това е пример за едно задружно семейство, жълтата преса не го пожалва. Първо Харви Уайнстийн обвини Хофман в сексуален тормоз, а по-късно от същото се оплака и Мерил Стрийп. Не стига това, ами когато Хофман навъртя 80 г., от него се оплака и Греъм Хънтър, която твърдеше, че когато била на 17, актьорът й правел сексуални намеци. Дали всичко това е истина, или начин да се изкарат малко пари и слава на гърба на Дъстин, е отделен въпрос. Всички тези истории обаче не му пречат да признае: „Мисля за секс на всеки 7 секунди…“
Коментарът, както се казва, е излишен!