Джо Пеши

Джо Пеши – не нападай Кевин, ако е сам вкъщи

... От него можеше да излезе велик световен музикант. Е, не стана, въпреки че успя да издаде три албума. В замяна на това в киното направи незабравими роли, сред които два гениални гангстерски образа и един още по-незабравим комедиен персонаж. При това комедийният е любим герой на малки и големи. Аплодираме този киногерой във филма „Сам вкъщи”, в който пишман разбойникът Хари (в ролята Джо Пеши) заедно с партньора си Марв (в ролята Даниел Стърн) решават да помрачат Коледата на хлапето Кевин (в ролята Маколи Кълкин), когато то по стечение на обстоятелствата е останало само в голямата семейна къща за празниците. Да, вече се досетихте, че става дума за знаменития американски актьор, комик и музикант Джо Пеши.

През 2022 г. той навърши 80 и с право е наречен от критиката икона в американското кино. И понеже започнахме разказа си с негово комедийно превъплъщение, още малко за „Сам вкъщи”. Тъй като този филм има продължения, ще уточним, че Пеши прави страхотен образ в първата и втората част на поредицата, а първата лента от 1990 г. се смята за един от най-добрите коледни филми за всички времена. Защо ли? Ами по две основни причини – занимателният сюжет и отличната актьорска игра в лицето най-вече на крадците Хари и Марв и разбира се на момчето Кевин, на което зрители от всички поколения се възхищават и аплодират за изключителната му находчивост да се справи с разбойниците и да опази фамилния дом до завръщането на семейството му. За успеха на продукцията сами по себе си говорят цифрите – скромен и пестелив бюджет от 18 млн. долара, което е малко за американското кино, и приходи от прожекции на стойност близо 500 млн. Неслучайно филмът е номиниран за „Златен глобус” за най-добър филм в категорията мюзикъл или комедия, както и за две награди „Оскар” – за най-добра музика и най-добра песен.

През 1992 г. излиза „Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк” също с Маколи Кълкин и Джо Пеши. Лентата има почти същия успех като първата част по отношение на приходи и гледаемост. Тук се появяват отново пишман бандитите Хари и Марв и отново са надлъгани и победени от Кевин. Любопитното е, че двамата крадци, които постоянно са по-следите на хлапето, не само не успяват да го уловят, но и са подложени на десетки изпитания. В бедите, които попадат Хари и Марв, Джо Пеши в повечето случаи отказва да използва дубльори и е подложен на много изпитания – пада отвисоко, заливат го с боя, търкаля се по стълбите, понася удари, и в двете части на филма пламва главата му, като в едната серия актьорът е сериозно обгорен. Той обаче не се оплаква, а твърди, че изкуството изисква жертви...
Редно е да вметнем, че през 1997 г. излиза „Сам вкъщи” 3, но тази продукция не се радва нито на толкова приходи, нито на толкова зрители. Все пак в нея ги няма нито Кевин, нито Хари. За „Сам вкъщи” 4 пък никой не говори...

Може би преди подробностите за Джо Пеши е добре да кажем нещо и за второто му гениално превъплъщение в киното – в образите на големи гангстери. Тук той може да бъде наречен учебник. Има два гангстерски персонажа, с които Пеши влиза в историята на голямото кино. Първият е образът на мафиота Томи де Вито от филма на Мартин Скорсезе „Добри момчета” от 1990 г. Както почти всички филми на Скорсезе и този се превръща в хит, като Пеши получава „Оскар” за най-добра поддържаща роля и номинация за „Златен глобус”, а продукцията взема 5 награди на БАФТА и още толкова номинации за „Златен глобус”.

Другият култов гангстерски персонаж на Пеши е също във филм на Скорсезе – „Казино” от 1995 г., като тук Пеши се превъплъщава в ролята на Ники Санторо, мафиотски бос в Лас Вегас. Участват още Робърт де Ниро и Шарън Стоун.
За тези два филма критиката дава изключително висока оценка на Джо Пеши. Пресата се скъсва да го хвали за отличното му превъплъщение в по принцип трудни образи. На екрана сякаш оживяват истински мафиоти, коравосърдечни, жестоки, безскрупулни, груби, за които човешкият живот няма никаква стойност. Джо потъва в персонажите си, твърди критиката, и буквално плаши от екрана дори само с няколко гримаси и импровизации, а това го могат само големите.

Редно е да споменем, че преди да създаде тези славни образи, Пеши получава първата си номинация за „Оскар” във филма „Разяреният бик” на режисьора Скорсезе от 1980 г. Номинацията е в категорията „най-добър актьор в поддържаща роля”. В продукцията пък Робърт де Ниро печели „Оскар” за най-добра мъжка роля.
Любопитното е, че Джо Пеши, роден през 1943 г. в семейство от италиански произход, няма заложено в гена си да стане велик актьор. Майка му работи във фризьорски салон, а баща му е шофьор, заработвал е и като барман. Самият Пеши пък в един момент също работи във фризьорски салон като бръснар, за да свързва двата края. Призванието му обаче е друго и той го реализира. Още като 5-годишно хлапе вече е в различни радиопредавания, появява се и на театралната сцена. Когато навършва 10 години, вече е участник в тв шоуто Finest Hour и играе в телевизионния сериал Startime Kids.

Джо се увлича сериозно от музиката и когато е на 25, през 1968 г., издава дебютния си запис Little Joe Sure Can Sing под псевдонима Джо Ричи. Продължава в музикалния бранш, като за първи път на екран се появява през 1976 г. в драмата „Колекционер на смърт“. Тогава вече е на 32 г. Критиката не приема ласкаво тази продукция, но все пак забелязва играта на Пеши.
След „Разяреният бик“ през 1980-а Джо Пеши записва участие в два филма, които също не остават незабелязани – „Лесни пари“ от 1983 г. и „Имало едно време в Америка“ от 1984 г. Във втория филм Пеши играе заедно с Робърт де Ниро и Дженифър Конъли, а музиката е на големия италиански композитор Енио Мориконе. Продукцията се превръща в шедьовър и получава номинации за „Златен глобус“ за най-добра режисура и в категорията най-добра филмова музика. В този филм обаче Пеши играе малка роля.

Преди комедията „Братовчед ми Вини“ Пеши блясва с талант в екшън комедията „Смъртоносно оръжие 2“ през 1989 г. Филмът на режисьора Ричард Донър носи приходи близо 250 млн. долара, а партньори на Пеши на екран са Мел Гибсън и Дани Глоувър. През 1992 г. се появява и „Смъртоносно оръжие 3“ отново с Джо Пеши. Преди четвъртата част на тази екшън комедия пък Пеши се снима в комедията „Братовчед ми Вини“ на режисьора Джонатан Лин (вж. отделно филмографията на актьора).
През 2010 г. Джо се снима като Чарли Бонтемпо в „Ранчо на любовта“, след което обявява, че се оттегля от киното и ще се занимава само с музика. 9 години по-късно обаче неговият голям приятел Ръбърт де Ниро го убеждава да се върне на големия екран и Пеши участва в криминалния филм „Ирландеца“ отново на режисьора Мартин Скорсезе. В тази продукция Джо се снима заедно с Де Ниро и Ал Пачино. За ролята си на Ръсел Бофалино, Джо Пеши получава номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“. През същата 2019 г. актьорът записва третия си албум - Pesci Still Singing.

Разбира се колоритна и известна личност като Пеши не може да остане извън интереса на нежния пол. Джо има 3 бивши съпруги и 1 бивша годеница. През 1988 г. се жени за Клаудия Аро, но 4 години по-късно двойката се разделя. Двамата обаче имат дъщеря - Тифани.
Извън киното Джо Пши е страстен почитател на голфа и макар да навърши 80, може да го видите със стик и в спортен екип на различни голф игрища. Второто му любимо хоби са кубинските пури. Освен това той притежава и състезателен кон, който носи неговата фамилия.
Жълтата преса не пропуска да отбележи, че Джо е един от актьорите с най-невъздържан език. Особено на снимачната площадка. Знаейки това, от екипа на „Сам вкъщи“ през 1990 г. поставили празен буркан с решението всеки актьор, който ругае, да пуска монета. Твърди се, че бурканът бил напълнен именно от Пеши още първия ден на снимките…