Дани Трехо

Дани Трехо: гореща кръв, бой, наркотици и знаменити роли

… Отличен актьор е, има зад гърба си повече от 200 филма, търсен е от режисьорите, публиката го харесва, но има роля, която не би могъл да изиграе. Или може би роли. Никой не може да си го представи като добър и скромен учител в американски колеж, примерно. Или пък благ и хрисим съпруг, нежен романтичен любовник с жена си или приятелката си. Не го виждат и в ролята на католически свещеник. За сметка на това му дайте да играе затворник. Груб, нахакан, бияч от класа. Или уличен престъпник, който не пропуска да се млати с някого от съседната банда, по джобовете му всеки ден може да се намерят наркотици, които продава – къде явно, къде скрито. Та това е той – американският актьор от мексикански произход Даниел Трехо или просто Дани Трехо.
Защо го описваме така ли? Ами една от причините е външният му вид. Доста суров здравеняк, мускулест, с плашещо лице и страховито като цяло излъчване. Липсва само един нож между зъбите. Е, това за ножа може да е малко пресилено, но пък казаното за ролите му е абсолютен факт.

Дали има нещо общо горещата мексиканска кръв, е отделен въпрос. Факт е обаче, че още от дете Дани се сблъсква с престъпния свят. И не само се сблъсква, а става и част от него. Бие се по улиците, краде, участва в грабежи, пласира наркотици, самият той употребява дрога, не пропуска и чашката с алкохола. Съвсем резонно е често да пребивава още като тийнейджър по разни изправителни институции, които обаче така и не успяват да го превъзпитат. Когато поотраства пък, затворите стават неговия втори дом. Влиза и излиза често, в един момент дори е сериозно заплашен от смъртна присъда, от която едвам се отървава. По негови признания това се случило благодарение на отправените горещи молитви към Бог с обещанието да се поправи и да влезе веднъж завинаги в правия път. И в интерес на истина успява. В един от известните затвори – Сан Куентин, се записва в някаква програма за отказване от дрогата, която продължава 12 месеца. Той излиза чист и когато е на 79 г. (роден е през 1944 г.) заявява, че вече 55 години не употребява дрога и не кусва алкохол. А една любопитна случка разказва, че при едно от влизанията му в затвора опитал да продаде дрога на полицай под прикритие. Такива ми ти работи…

И понеже има една нашенска приказка от стихотворение на Вапцаров – В затвора попаднал на хора и станал човек, нещо подобно се случило и с Дани Трехо. Той освен че отказва дрогата, тъй като е здравеняк и мускулест по природа, в затвора става шампион по бокс в средната и в леката категория. Това пък по-късно се оказва старт към филмовата му кариера, и то по някаква щастлива случайност. Става така, че участията му се зареждат едно след друго, обикновено снима по 4 филма годишно, а според статистиката през 2002-ра е играл в цели 9.

Сега за старта му.
Тъй като в затвора освен че е отказал наркотиците, става и своеобразен експерт по тази част, го наемат да работи като консултант по темата във филма „Влакът беглец“ от 1985 г. на именития режисьор Андрей Кончаловски. В един момент му предлагат да се снима в затворническите сцени във филма, тъй като става въпрос за затворници, които отвличат служебен влак, за да избягат с него. Един от сценаристите на продукцията – Едуард Бънкър, се оказва познайник на Дани от затвора и така в хода на работата Трехо получава оферта да консултира по бокс актьора Ерик Робъртс (той пък е номиниран за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля). Впоследствие Кончаловски харесва Даниел и му предлага малка роля като боксьор, съперник на Робъртс.

Тук е мястото да кажем, че именно филмът „Влакът беглец“ дава тласък на по-нататъшната актьорска кариера на Трехо. Като повечето свои колеги той се снима в началото и в телевизионни продукции, и в по-нискобюджетни ленти, за да достигне до такива хитове като „Жега“, „Десперадо“, „От здрач до зори“,“Мачете“, „Деца шпиони“, „Кървава неделя,“ „Сам в мрака“, „Смъртоносна надпревара“, „Мачете убива“, „Улично престъпление“, „Затворник №1: Взъходът на Дани Трехо“, и още, и още (вж. отделно филмографията на актьора). И пак ще кажем, че най-запомнящите образи, които е пресъздал на екрана, са на затворници, престъпници, биячи, а дамите сред публиката обикновено въздишат по неговото мъжествено излъчване и огромната татуировка на гърдите му, изобразяваща жена със сомбреро…
И понеже стана дума за това, че Дани е търсен от режисьорите, достатъчно е да споменем, че на екран той се появява редом с такива величия като Харисън Форд, Жан-Клод Ван Дам, Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джордж Клуни, Никълъс Кейдж, Антонио Бандерас…
Любопитно е, че по негови собствени признания много добре е, ако някой се чувства вътрешно добър човек. Дори през 2023 г. в личния си акаунт в социална мрежа Дани се хвали, че вече 55 години не е употребявал и това го дължи на Бог. Той се обръща към младите американци, ако са се отдали на някакъв порок, да се откажат от него и да бъдат добри човеци.

Между другото, тази житейска роля никак не се връзва с екранните му превъплъщения, тъй като според една любопитна статистика той е най-често убиваният герой във филмите – някъде се твърди, че е умирал на екран 497 пъти…
Що се отнася до личния му живот – имал е 4 съпруги и 4 деца, като признава, че с нито една от половинките си не се е държал както трябва. Въпреки това пък казва нещо различно: „Да си мъжествен, означава, че ставаш сутрин, отиваш на работа, взимаш заплата, издържаш семейството си и помагаш на по-слабите…“

За да докаже пък, че има и чувство за хумор, в едно свое интервю споделя: Най-смешното нещо, което съм чувал! Бил съм в Соледад, Сан Куентин, Фолсъм, Вакавил, Сюзанвил, Сиера (различни затвори) и един човек ме пита „Можеш ли да изиграеш затворник?” Помня, че му казах „Ще се опитам”…
Няма съмнение, че е успял!