Клинт Истууд

Клинт Истууд – вечният каубой

… Сега си представете, че сте в Дисниленд край Париж. Имате достатъчно време да обиколите поне един от огромните паркове с невероятни атракции и в един момент попадате в уличката на Дивия Запад.
Там кръчмите са с ония познати от каубойските филми пружиниращи дървени вратички, през които изхвърлят пияниците.
Или барманът го е направил, или просто зад бара е влязъл добър бял човек и раздава юмруци.

Ако станете свидетел на подобна гледка, завъртете поглед.
Няма да е чудно, ако зърнете познато лице в каубойски дрехи, с леко накривена шапка и два пищова на кръста. Няма кой да е друг. Клинт Истууд, вечният каубой…

Това, разбира се, е измислица, но едва ли има по-подходящ актьор в световното кино, който да се превъплъти в ролята на каубой от Дивия Запад.
На него всичко му отива – като се почне от небрежно разкопчаната риза и панталона, пищовите на кръста, шапката и разбира се неизменното шалче, вързано на врата.
А, забравихме погледа – сериозен, пронизващ, проницателен и в същото време – някак си човечен и предразполагащ.
Това го може само Клинт, един от най-големите в света на американското кино.

Някои ще опонират, че Клинт Истууд не е подходящ само и единствено за каубойски роли в уестърни и ще са прави.
Виждали сме го и в криминалета, и в екшъни, в полицейски филми, в любовни истории, в какви ли не ленти.
Но емблемата си остава каубоят, който стреля, раздава здраво юмруци наляво и надясно и язди кон.

Между другото, любопитно е, че през 2021-ва, когато навърши 91 години, Клинт отново се метна на коня, защото тогава се появи поредният му филм като режисьор – „Плачи, мачо“. Между другото, в актьорската си и режисьорска кариера Истууд има 4 награди „Оскар“ – какво по-златно признание от това?...

Ще спазим традицията и за него и ще хвърлим едно око към детството му.
Едва ли родителите му са предполагали, че техният наследник ще се превърне в символ на мъжкарството и на своеобразния морал във филмите, в които се снима.
Бащата и майката на Клинт, който има в корените си малко английска, малко шотландска, малко холандска и малко ирландска кръв (дали пък това не е една от тайните да бъдеш голям в киното?) са обикновени хора, работници във фабрики.
С две думи – нищо общо с изкуството.

Може би затова и в младите си години Истууд не загатва с нищо, че ще се превърне в една от емблемите на американското кино.
Той се е пробвал като работник във фабрика за дървесина, обслужвал е клиенти на бензиностанция, бил е дори пожарникар, а вечер е свирел по кръчмите.

Като актьор първо се появява в един популярен щатски тв сериал - Rawhide, който се излъчва близо 7 години.
Не това обаче го прави световноизвестен, въпреки че именно тогава става познато лице от екрана.
Факт е, че забележим на големия екран Клинт става с появата си в каубойска роля, която по-късно му пасва едно към едно и го превръща в знаменитост.
Това не е учудващо, като се има предвид физиката на актьора – той е висок 193 см, добре сложен, има силно присъствие на екрана, вкл. и с поглед.
Излъчва скрита енергия дори в моментите, в които героят му мълчи. Мълчи знаково, както се казва.

Първата му сериозна роля в уестърн е в лентата „За шепа долари“, за която роля първоначално са поканени други актьори, но по стечение на обстоятелствата изборът на режисьора Серджо Леоне пада върху Клинт.
Той се появява и в последвалите „За няколко долара повече“ (нашумял много и по българските киносалони след 1965 г.) и „Добрият, лошият и злият“ и за нула време се превръща в световна кинозвезда, превъплъщавайки се в ролята на американски каубой.

И понеже вече стана дума за това, че Истууд не е велик само заради каубойските си роли, ред е да споменем един друг знаков филм – „Мръсният Хари“ на режисьора Доналд Сийгъл.
В тази лента Клинт изпълнява ролята на полицейския инспектор Хари Калахан.
Филмът чупи касови рекорди по приходи, а резултатът е три продължения на тази култова поредица.

И още за разнообразието на роли – през 1975 г. снима като режисьор филм за скалното катерене, в който сам той участва и изпълнява всичко, без да ползва услугите на каскадьори.
През 1995 г. го виждаме отново в различно амплоа – превъплъщава се в партньор на Мерил Стрийп в една любовна история със заглавие „Мостовете на Медисън“, направен по роман бестселър, и също превърнал се в касов филм.
Сред филмовата класика, белязана с името на Клинт Истууд, са още „Бягство от Алкатрас“ от 1979 г., „Бледият ездач“, „Непростимо“, „Трафикантът“, „Реката на тайните“ (вж. отделно филмографията на актьора).

Повече от 216 млн. щатски долара пък заформя от продажби на билети хитът „Момиче за милиони“, който е харесан много не само от масовата публика, но и разпознат от кинокритиката, което не става толкова често в голямата киноиндустрия.
Става дума за боксова драма с участието на Хилари Суонк и Морган Фрийман.
Филмът печели 4 награди „Оскар“, вкл. за най-добър режисьор и най-добър филм, а Клинт получава номинация за най-добър актьор.

При толкова значими успехи в киното и на двете поприща – актьорското и режисьорското, остава малко изненадващ фактът, че Клинт Истууд решава да се впусне в политиката.
А тя, както знаем, е мръсна работа. Големият обаче знае какво прави.

От 1951 г. той е заклет републиканец, подкрепя Ричард Никсън в президентската му кампания, а по-късно и Роналд Рейгън.
Самият той е избран за кмет на Кармел бай дъ сий, градче с население 4000 души.
По-късно на държавна служба го назначава не друг, а губернаторът на Калифорния, също голям американски актьор - Арнолд Шварценегер.

Макар да не е сред любимците на жълтата преса, медиите Зад Океана не пропускат да отбележат и „сводки“ от личния живот на Клинт. Той има пет дъщери и двама синове от пет различни жени.
Има два брака, след които заключава мъдро: „Казват, че браковете се създават на небето. Но също и гръмотевицата, и светкавицата.“

Но това едва ли е толкова важно. По-важното е, че възрастта по никакъв начин не стряска актьора.
Когато през 2021 г. излиза поредният му филм „Плачи, мачо“, за който вече стана дума, великият Клинт казва: „Нямам намерение да спирам.
Във всеки случай, не и засега!“.
За завиждане е това самочувствие! За статистиката, това е 39-ият филм на Истууд като режисьор.

И понеже в тази лента – вече на 91 г., Клинт отново се мята на седлото, на въпросите как се чувства на кон, отговаря: „Този път не ми се наложи да правя кой знае какво на коня, но беше забавно да се върна на седлото.“.
Не беше го правил повече от 30 години.
И в същото време повече от 60 г. е на власт в американското кино.
Завидно творческо дълголетие, предначертано от Господ само за богоизбрани!