Антонио Бандерас

Като всеки холивудски актьор той има много и интересни роли и в едно отношение не прави изключение – персонаж, който се превръща в нарицателно. Това важи в пълна сила за родения в Испания Антонио Бандерас.
Името му неотменно асоциира с една култова лента, по-скоро с култов филмов персонаж, при това любим и на малки, и на големи.

Да, той е Зоро! Маскираният тайнствен герой, който се появява неочаквано, въздава справедливост и пак така неочаквано изчезва. Мистерия с името Справедливост – и за страдалци, и за насилници. Всекиму според заслуженото...

Двете ленти, които превръщат Антонио Бандерас в изключително популярен, са именно „Маската на Зоро” и „Легендата за Зоро”, появили се на екран съответно през 1998 и 2005 г. Да, той е всъщност бандит, но пък е герой.
И за тази роля май наистина няма по-подходяща фигура от Бендерас.
За да се превъплъти истински пък, актьорът тренира доста усилено – ходи на курсове по фехтовка и се обучава в конна езда...

Отделен е въпросът, че излъчването му и самото му екранно присъствие е на типичен мачо, който е в състояние да разбие всяко женско сърце по света. Мускулесто тяло, изрязани мъжествено черти на лицето, разсъбличащ поглед и завладяващ тембър.
Какво повече за един актьор?

Интересното е, че тези му актьорски качества, които му носят и световната слава, не са нещо унаследено.
Баща му е полицай, а майка му е учителка, две професии, еднакво отдалечени от сцената и от екрана.
Антонио е роден в Малага и едва ли заради горещата си южняшка кръв има влечение първоначално към театъра.
Дори се включва в театрална трупа в Малага, но това, оказва се, не е неговото амплоа, въпреки че учи и актьорско майсторство в училище за драматични изкуства.

Всъщност, за да сме съвсем коректни, неговата юношеска страст не е киното, а ... футболът.
Той има отлични качества и се справя страхотно с Цар Футбол в училищния отбор.
Може би, ако не е бил случаен инцидент със счупен крак, след години „Реал” (Мадрид) щеше да има в редиците си перфектния голмайстор. Или пък защитник, знае ли човек...

Но тази тежка травма отказва от спорта Антонио и макар той да има и други увлечения и опити в различни професии, в крайна сметка стига до екрана. Когато е на 19 г., заживява в Мадрид, където опитва да намери своя път в живота.
Да, но нещата не са никак лесни. Преди да добие слава, той се изхранва, работейки като сервитьор и модел – между другото това последното му отива много, естествено.

Както обикновено става с големите актьори, тяхната слава тръгва от партньорство с именит режисьор.
Такъв за Бандерас се оказва Педро Алмодовар, който привлича Антонио за участие в дебютния си филм Laberinto de Pdsiones, появил се през 1982 г. После Бандерас се снима в още три филма на този режисьор и вече е име в киното.

Разбира се, едно е да си звезда в испанското кино, съвсем друга летва е Меката на киното – Холивуд.
Бандерас стига до Холивуд закономерно, като през 1992 г. снима в Щатите първия си филм „Кралете на Мамбото”.
По-късно идват и същинските звездни мигове. През 1993 г. Бандерас участва в наградения с “Оскар” филм „Филаделфия”.
Едно е да си на екрана с испански колеги, друго е с холивудски знаменитости.
В Холивуд Антонио си партнира с Брад Пит и Том Круз в „Интервю с вампир”, в „Евита” се изправя срещу Мадона. Слава, слава, слава...(вж. филмографията на актьора)

Разбира се, жълтата преса не подминава и личния живот на Бандерас.
Във фокуса на интереса на светските издания е най-вече бракът на актьора с американската му колежка Мелани Грифит.
Щастливият им семеен живот продължава от 1996 до 2014 г., двамата имат дъщеря Стела, родена през 1996 г.
С Мелани, която Антонио винаги е признавал, че обича страшно много, той записва и режисьорски дебют с филма „Лудост в Алабама” през 1996 г., в който участва и Мелани.

А че е наистина голям, Бандерас доказва с едно свое признание: „Има някои филми, които бих искал да забравя до края на живота ми. Но дори тези филми ме научиха на някои неща...”