Любопитни факти от света на киното
Джонни Деп страда от алергия към шоколад, въпреки че изиграва ключова роля в "Чарли и шоколадовата фабрика".
Разширен филтър
Сортиране
по дата
Филтър
Филтрирай
Изчисти филтъра
Категория
Филтрирай
Изчисти филтъра
Държава
Филтрирай
Изчисти филтъра
Година
Година
Избери:
Филтрирай
Изчисти филтъра
IMDB
IMDB
Филтрирай
Изчисти филтъра
Рейтинг
Рейтинг
Филтрирай
Изчисти филтъра
Селекция
Филтрирай
Изчисти филтъра
Превод
Филтрирай
Изчисти филтъра
Актьор
Филтрирай
Изчисти филтъра
Режисьор
Филтрирай
Изчисти филтъра

Ален Делон

Актьор: Ален Делон

  • Категория: Актьори от любими филми
  • Роден: 8 ноември 1935 г. / Со (Seine, Франция)
  • Починал/а: 18 август 2024 г. (88 г.)
  • Погребан/а: Души-Монкорбон, Франция
  • Националност: Франция
  • Професия: актьор
  • Активност: 1957 – 2017
  • Награди: Кавалер на Ордена на Почетния легион „Сезар“
  • Съпруг/а: Натали Делон (1964 – 1968), Розали ван Бреемен (1987 – 2002)
  • Деца: 4
  • IMDB: Страница в IMDB

Интересно четиво за Ален Делон

Може ли да не си докосвал Холивуд, а да си легенда в киното? Може, ако се казваш Ален Делон.
И ако имаш близо 100 филма зад гърба си като актьор, без да броим режисьорските изяви, сценариите и продуцентската работа.

Да, много познато име е Ален Делон в световното кино, но има нещо, което го отличава – той си остава неразбраният актьор. Защо ли? Защото никой и до днес не може да обясни по какви причини десетилетия наред името му е подминавано на кинофестивала в Кан, който пък е емблема на европейското кино. Феномен, който няма как да бъде обяснен.

Да, Делон получава Златната палма за цялостна кариера, но на 83 години. Едно доста, доста закъсняло признание…
Разбира се, това не е единственото отличие, но като стойност безспорно е на първо място сред наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля и званието Кавалер на Ордена на почетния легион…

Ако се обърнем към статистиката, колкото и да е относителна в случая, ще видим, че филмите на тази емблема на френското кино са гледани от повече от 150 милиона зрители. Затова, когато става дума за френско кино, имена като Ален Делон, Жан Габен, Луи дьо Фюнес, Жан-Пол Белмондо и още, и още не могат да бъдат подминати.

Казват, че до голяма степен славата на един актьор се дължи и на режисьорите.
Ален Делон е сред щастливците, които имат шанса да работят с големи имена на френското кино. Самият актьор признава, че негов гуру в киното е режисьорът Рене Клеман, който го е научил на всичко в занаята.
Може да му се вярва, като се има предвид фактът, че Ален не е учил специално за актьор.
В изкуството може и така – ако Господ те е целунал по челото, дарил те е с талант, а ти си упорит и търсиш пътя, рано или късно го намираш.

Отделен е въпросът дали актьорът е взел частичка от гена на родния си баща, който е режисьор и собственик на киносалон.
Но дори да го е наследил, „шлайфането“ в занаята е изцяло дело на Ален.
Като се почне от първата му изява на екрана (на 14 г. той изпълнява ролята на гангстер в ням късометражен филм) и се стигне до киношедьоври като „Шокова терапия“, „Борсалино“, „Гепардът“, „Роко и неговите братя“…(вж. отделно филмографията на Ален Делон).

Дали пък фактът, че е големият неразбран актьор, не е предизвикан от това, че детството на Ален не е като на щастливо и обичано дете? Когато е на 4 г., родителите му се развеждат и бъдещата кинолегенда попада в приемно семейство, преминава и през католически пансион, а по-късно признава, че характерът му се формира благодарение на военната служба във флота и участието му във войната в Индокитай.

Да, характерът му е интересен, тъй като на млади години за него важи приказката „Шило в торба не стои“.
Известно време живее в подземния свят заедно с прочути крадци и един сводник, няколко пъти е изключван от различни училища, а пък от армията е изгонен, тъй като открадва… джип. Да се повози, не за нещо друго.
А, докато изгрее на екрана, работи малко и като сервитьор в едно кафене.
В ония години едва ли хайлайфът на Париж подозира кой им сервира сутрешното кафе на „Шан-з- Елизе“…

И понеже е голямо име, той също често попада в полезрението на светските издания.
Заради връзките си с известни актриси, най-популярната от които австрийката Роми Шнайдер, с която има годеж 5 години, често го определят като символ на мъжествеността, вечната, непреходната.

Играл е Джакомо Казанова, все пак („Завръщането на Казанова“, 1992 г.) Той самият признава, че тази характеристика не го дразни, особено ако наистина я е заслужил.
Официално има три деца от два брака и три внучки. Когато навършва 80, заявява, че всичко в живота и кариерата си е постигнал благодарение на жените.
Което не му пречи да каже, че жената е чудо на природата и не е възможно да бъде нито разбрана, нито разгадана.
Любопитното е, че макар да се разделя с Роми, след нейната смърт пише едно изключително прощално писмо, което остава сред шедьоврите на епистоларното изкуство. Потресаващо писмо.

Разбира се, в светските хроники Ален Делон попада не само с женските си забежки.
Като всеки успял човек той се пробва и в бизнеса, при това доста успешно.
Регистрира търговска марка на свое име - Alain Delon, както го правят немалко известни личности по света. Успешно.
С неговата марка се продават по цял свят милиони облекла, парфюми, часовници, цигари и др.
Знайно е още, че актьорът има изключителна колекция картини на известни майстори на четката.
А това, че платната са стойностни, доказва фактът, че през 2007 г. само част от тази колекция е продадена на търг за близо 90 млн. евро…

За да бъде поне малко разбрана същността на този гениален актьор, трябва да се порови човек и в неговата „колекция“ от интервюта, давани през годините.
В такива откровени разговори обикновено се разкриват и частички от личността, останали през годините скрити.

Когато е вече на 85, Ален Делон в пространно интервю например заявява, че не приема новото време, че това е една епоха, в която на преден план излизат само парите, а липсват нормалните отношения, уважението, истинската обич.
Актьорът дори стига по-далеч, признавайки, че мрази епохата, в която живее старините си.
Всичко е фалш, всичко е подменено, твърди Ален.

И макар да има зад гърба си десетки роли, една от друга по-интересни и вълнуващи, не крие, че така и не изиграл най-желаната роля в живота си – тази на Христос.
Колко наистина трябва да си голям в киното, за да отсечеш ясно и открито, когато става дума за филми и режисьори: Аз съм първа цигулка. Имам нужда от диригент. Никога не съм се правил на тежкар с големите…
Filmifen.com