Луи дьо Фюнес

В националното изкуство на всяка страна има имена емблеми. Киното не прави изключение, Франция – също.
Достатъчно е да се спомене словосъчетанието френско кино, за да изникне в съзнанието на всеки образът на един гениален актьор, нарекъл себе си клоун. Луи дьо Фюнес.

Оттук нататък като че ли думите стават излишни.
Поколения зрители са израснали с филмите на този велик творец, пресъздал на големия екран причудливи и запомнящи се образи. Спомнете си само полицая Крюшо.

Може някому да се стори пресилена сатирата в поредицата от филми за този образ, но пък Луи дьо Фюнес тъкмо като инспектор Крюшо е във вихъра си.
С не по-малка сила това важи в пълна степен и за продукции като „Фантомас”, „Фантомас се развихря”, „Ни чул, ни видял”, „Голямата ваканция”, „Човекът оркестър”, „Крилце или кълка”, „Зелева супа” и още, и още...

За него казват, че всяка фибра от тялото му играе.
Той е от актьорите, които само с появата си на екрана предизвикват усмивка. Без нещо да е направил, без да е изрекъл и първата си реплика, дори да е със свръхсериозно лице.
Но пък геният си е гений. „Заиграе” ли, излъчва талант – говори погледът му, говорят очите, говорят веждите, всяка мимика е сама по себе си уникална, жестовете му са като „залепнали” за героя, в който се превъплъщава и в който сякаш се е родил, тембърът на гласа му варира с богатството на оперетен певец (той има опит и в оперетата) и всичко това се слива в едно цяло, което те кара да се заливаш от смях...

Дали е наследил нещо от родителите си, е доста съмнително.
Майка му и баща му са с гореща испанска кръв и може би именно този южен темперамент слага единствения си отпечатък върху личността на бъдещия голям актьор.
Семейството се установява в Париж, където се ражда и Луи, най-малкото дете във фамилията.
Бизнесът на таткото обаче фалира и семейството е изоставено от бащата, а животът на Луи никак не е розов.

Може би е странно, но звездата на Луи в киното изгрява доста късно, когато е на 44 години, с филма „Ни чул, ни видял”.
Самият актьор пък преди знаменателните си роли е опитал да работи какво ли не.
Има афинитет към музиката и взема уроци по пиано, но не защото родителите му го карат, както става обикновено у нас.
Луи просто харесва музиката.
А тя явно му се отдава, тъй като кариерата му преминава и през нощен бар, където се подвизава като пианист.

Само това да беше. Работил е като декоратор в театъра, но така и не става театрален актьор.
Явно пъпът му е другаде хвърлен.
Е, между другото е лъскал и обувки на джентълмените, подреждал е витрини, заработвал е в шивашко и във фотоателие, помагал е в салон за модерни шапки.
Ако е имало тогава трудови книжки, неговата сигурно щяла да е запълнена...

Жълтата преса не крие интереса си към личния му живот, за който се носят и легенди.
Има два брака зад гърба си, нещо съвсем естествено за тази гилдия, а докато е женен за втората си съпруга – Жана, изживява любовен роман с 30-години по-младата от него Маша.

Живее и с двете и така и не успява да раздели любовта си, нито да скъса с едната.
Дали поради това, или по други причини, но светската преса във Франция говори за неговия труден характер, особняк в общуването, понякога капризен и раздразнителен, наречен от някои дори темерут.
Уж го обвиняват, че е скъперник, а в същото време твърдят, че бил щедър на благотворителност и за Коледа обичал да радва с играчки малчуганите. Иди разбери за какво иде реч.

Междувременно в един период има и здравословни проблеми – изкарва два инфаркта и макар за малко да прекъсва снимките, успява да се върне на екрана.
Но това го могат наистина само големите. А когато имаш зад гърба си 152 филма, можеш спокойно да кажеш за себе си „Аз съм клоун и се гордея с това!”.
Клоун? Може би да, но епоха във френското кино!

--- === ---

РОМАНЪТ НА ЛУИ ДЬО ФИНЕС ❤️

Когато дьо Фюнес навършва 55 години, се влюбва в 27-годишно червенокосо момиче, светло и весело.
Цяла Франция я познава - тя води радиопрограми под името Маша Беранже, истинското й име е Мишел Рионде.
Комикът на средна възраст се разпалва от истинска страст към Маша.

И тя също се влюбва в него: тя не го е "виждала" като филмова звезда, а уязвим, нежен и беззащитен човек, криещ слабостите си под прикритието на успешен комик. Всички го познавали като негодник - и той наел апартамент в скъп хотел за цяла година, за да вижда Маша там.

Всички знаели за този роман, само съпругата на дьо Фюнес не знаела.
Всъщност Жана разбира всичко перфектно, но търпеливо оставала в сянка, давайки на съпруга си възможност да се наслади на последната страст.
А Маша от своя страна се съгласила с условието на любимия си: никога да не изисква той да се разведе. Той просто не можел да напусне жена си след толкова години брак.
Няколко години по-късно Луис получава два сърдечни удара един след друг и се налага да се откаже от снимките за известно време.

Но той продължава да се среща с Маша - не може да се насити на нея, бил влюбен като момче.
Съпругата продължава да "пази лицето си": сигурна, че скоро тази страст ще изгасне сама. Но Жана греши.13 години, до смъртта си, Луи дьо Фюнес продължава да лавира между двете жени.

И когато през 1983 г. той си отива, животът губи всякакъв смисъл за Маша. В продължение на няколко години тя буквално се бори с журналисти, които искали да чуят от нея история за аферата със страхотния комик. Не чули и дума.

Тогава Маша се интересува от спиритизъм: тя искала да получава новини от починалия си любовник.
През 2009 година Маша почива от рак на белия дроб.
А Жана дьо Фюнес междувременно отворя музей на името на известния си съпруг – в семейното им имение.
Тя доживява до 101 години и почива заобиколена от любящи синове и внуци през 2015 г.
Погребват я до мъжа й.