Sleeper / Поспаланко (1973)

Майлс Монро (Уди Алън) ляга на операционната маса в 1973 г., а се събужда 200 години по-късно. Оказва се, че през това време са го държали замразен, а го връщат към живот учени-революционери, защото единствено той отсъства от компютрите като идентификационен номер. Фактически той не съществува.

Но учените не са направили подходящият избор, защото този малък очилатко се оказва съвсем неориентиран в обстановката и способен да забърка най-голямата каша. В борбата му срещу тоталитарния вожд в далечното бъдеще ще му помогне единствено красавицата Луна, в която той безпаметно се влюбва…

Една от онези творби на Уди Алън, описани от самия него като "ранни смешни филми", това е комедия в стил Боб Хоуп, където героят на Алън, скимтящ невротик, е пуснат на воля в едно видение за бъдещето от гледна точка на 1973 г., заимствано доста от филми като "2001: Одисея в космоса" (1968), "Портокал с часовников механизъм" (1971) и "ТНХ 1138" (1971). Майлс Монро, джазмен и съдържател на магазин за здравословни храни в Гринуич Вилидж, е замразен в станиол, когато при рутинна операция на язва възникват усложнения. След 200 години, в бъдещето, той е върнат към живота.

Подобно на филмите "Банани" (1971) и "Любов и смърт" (1975), героят на Алън е човек, който оплесква всичко – включва се в революционна дейност, обречена да замени една тирания с друга. Има някои язвителни философски късчета за обречеността на романтичните връзки, но основното в творбата е комедията.

Тя варира от сатирични "бодвания" по въпроса за съвременните нрави до изкривено виждане за бъдещето ("доказва" се, че цигарите и пълната с мазнини храна са по-полезни от здравословната), през груб фарс в стила на нямото кино (един гигантски банан естествено води до гигантска актьорска импровизация с бананова кора) до левичарски сюрреализъм като сеанс по умствено депрограмиране, превръщащ се в "римейк" на "Трамвай Желание" (1951, с Марлон Брандо и Вивиан Ли), но с Даян Кийтън и Уди Алън в главните роли...