Annie Hall / Ани Хол (1977)

Историята е много проста. Построена е от няколко епизода. Алви (У. Алън) има зад себе си два неудачни брака. Запознава се с Ани Хол, като в началото всичко започва добре, но начинаещата певица не може да свикне с човек, който е комик, но мисли с часове за смъртта, който има възгледи за живота – ту наивни, ту психоаналитични.

Създаден през 1977 г., според критиците той бележи повратна точка в развитието на филмовия тип герой, изграждан от Алън. От ексцентричната комедия "Вземай парите и бягай", където авторът направи блестящ реверанс пред своите велики предшественици и учители комиците Чаплин, Бъстър Кийтън, Граучо Маркс, неговия герой премина през литературните и кинематографични цитати (Л.Н. Толстой и Бергман във филма "Любов и смърт"/, за да се доближи максимално до своя създател в “Ани Хол” и "Манхатън" (1980).

Още повече, че освен директни автобиографични алюзии и тук ще открием гротесковия портрет на Нюйоркската аристократична бохема и разбира се, присъствието на такава забележителна с неподправения си чар актриса като Даян Кийтън, доскорошна постоянна партньорка на Алън. Пред погледа и чувствителността на Алви Сингър Алън пародирайки своя съвременен интелектуалец анализира кризата на ценностите в едно общество, което според собствените му думи "е преминало от стадия на варварството в епохата на декаданса."

В центъра му е един човек, държан на ръба между цинизма и романтичния порив на своята свръхчувствителност и комплекси, от интелигентността и таланта си. И ако Чаплин бе открил своя малък човек в опърничавия, но претенциозен костюм на социалния неудачник, то Алън намира своя емоционален неудачник, под външността на осигурения манхатънски интелектуалец. Но ако малкият Чарли все пак биваше възнаграден за доброто си сърце, наивност и благородство с една голяма любов, за Алви Сингър тя е нещо недостижимо.

Защото преодоляването на социалните бариери – вътрешни и външни, за героя на Уди Алън е повече възможно от преодоляването на социалните за героя на Чаплин... И все пак едва ли бихме сравнявали творчеството на Чаплин и това на Алън, ако той не прозираше през трогателната комично-трагедийна неприспособимост на героите си едно велико човешко качество – съзнаващи абсурда на заобикалящия ги свят, да продължават да търсят пътя към душите – с надежда и любов.

Награди: "Оскар" – най-добър филм, женска роля (Д. Кийтън), режисьор и сценарий; "Златен глобус" – за комедийна актриса; БАФТА – за най-добър филм, женска роля, режисьор, монтаж и сценарий; Бодил - за чуждестранен филм; Кръг на испанските киносценаристи – за чуждоезичен филм; Кръг на Канзаските филмови критици – за филм, актриса и режисьор; Гилдия на американските режисьори – за изключителна режисура (Уди Алън); Асоциация на американските филмови критици – за сценарий; Кръг на Нюйоркските филмови критици – за филм, режисьор, актриса и сценарий; Гилдия на американските писатели – за сценарий и др.