Mussolini ultimo atto / Последните дни на Мусолини (1974)

Хроника на четири дни през април 1945 г. Мусолини е осъден на смърт от Комитета за национално освобождение на Италия. Той опитва да се измъкне от новосъздадената ситуация и да се скрие от всички, които настървено го преследват.

Единствената му надежда е да попадне в ръцете на Съюзниците, а не в ръцете на италианските борци за свобода, които желаят с цената на всичко да го унищожат, и ако трябва да бъде предаден на американците, то да не е жив, а само като труп...

В този филм за Мусолини Карло Лидзани се фокусира върху последните дни на фашизма и германската окупация на Италия. Той разказва и ни кара да изживеем личната история на Бенито Мусолини. Изборът на режисьора е не да преувеличава, а да напътства повествованието с изключителна мярка, избягвайки както ярките цветове на епичните фрески, така и мелодраматичните детайли.

Така представен, Бенито Мусолини на Лидзани, е объркан човек, неспособен да ръководи собствената си съдба, лутащ се като призрак в разлагащият се вече негов режим. Личната му история се превръща в символично трансформиране на залеза на фашизма в агония в дните на Освобождението. Всичко говори за това и се подсилва дори от операторската работа, която играе особено важна роля във филма.

Действието всъщност се развива през април, но цветовете на външните снимки изглеждат пълнокръвни и повече в унисон с есента, отколкото с пролетта, в хармония с бързия и болезнен край на една епоха и на човека, който я представя. Останалите действащи лица също допринасят за засилване на впечатлението за неудържимо падение. Много от поддръжниците на неговия режим го изоставят на произвола на съдбата и мислят единствено как да се предрешат, както агента от фашистките тайни служби, който, когато се представя на американците казва: "За в бъдеще в Италия ще са ви нужни приятели в борбата срещу комунизма".

Кадрите на обсадените дворци на властта, изпълни със страхуващи се или отчаяни хора, разказват много красноречиво за краха на една епоха и на един човек, който оставя съвсем различен отпечатък в историята от този, за който той самият е мечтал. Когато филмът започва да разказва за отминалата слава на Мусолини, от нея вече нищо не е останало.

Мусолини е вече минало и реториката, с която той се е славил, и се разпада напълно пред реалността. Когато кардинал Шустер, след разговор с Мусолини, се запитва "Как Мусолини ще бъде запомнен в бъдеще?", друг около него отговаря еднозначно: "Като човека, накарал влаковете да пристигат навреме".